РИМ В ПЛОВДИВ, ИСТОРИЯТА НА ЕДИН ГРАД
Пулпудева, Филипопол, Тримонциум, Пълдин, Филибе, Пловдив: през хилядолетията градът в югоизточната част на Балканите е сменял много имена и много властелини. Онова, което не се е променило с времето, е неговата привлекателност. Още първите неолитни заселници на Европа оценили предимствата му. По-късните поколения също били привлечени от естествената защита на три хълма край пълноводната Марица, от близостта на Родопите с техните ресурси, от разположението на стратегическия маршрут между Азия и Босфора, и Централна Европа, по който римляните по-късно построили прословутия път, наричан Виа Диагоналис (Диагоналния път) и Виа Милитарис (Военния път).
В продължение на шест века от хилядолетното си съществуване, Пловдив бил част от Римската империя. Рим установил властта си над стария тракийски град през 46 г.сл.Хр. През следващите векове разцветът се редувал с упадък, икономически и политически кризи, нашествия.
Античният Филипопол бил град на много богове. Местни и приходящи, почитани от всички или от малки групи посветени - божества от всякакъв порядък и вид се стичали в града, донесени в умовете и сърцата на хора от всички краища на империята. Богът конник на завареното тракийско население съжителствал с пришълци като Аполон и Хермес, Зевс и Асклепий, и забулени в загадъчност чужденци като Митра и фригийската Кибела. Жителите на Филипопол почитали и официалния култ към императора. В града имало и значителен брой евреи, които през II в. построили голяма синагога с мозаечен под, изобразяващ великолепна менора.
През IV в. обаче настъпили събития, които коренно променили живота и религиозния пейзаж на града. През 313 г. с Миланския едикт християнството било легализирано. През 324 г. император Константин преместил столицата от Рим в Константинопол - и Филипопол се озовал в близост до сърцето на империята.
Не се знае кога във Филипопол се появила християнска общност, но според някои предположения това се е случило още през I в., когато тук бил епископ св.ап. Ерм. Сигурното е, че към края на III в. филипополската християнска общност вече била значителна. По време на антихристиянските гонения на император Диоклециан, 37 филипополски християни били убити за вярата си, вероятно през 304 г. Паметта им се почита и днес от Българската православна църква.
Филипопол станал център на епископия, а впоследствие - и на митрополия. Религиозните търсения и спорове, характерни за епохата, не подминали града. Тук било популярно арианството, според което Бог Син е по-нисш от Бог Отец. Когато през 342-343 г. църковният събор в Сердика (днес София) осъдил арианството като ерес, арианите си направили контрасъбор във Филипопол.
Броени години след Миланския едикт във Филипопол започнало строителство на богати църкви за растящия брой вярващи. Епископската базилика е най-красивата от тях.
Нашествията на народите, увлечени в грандиозното разместване на население през V-VII в., обаче не спирали. Римляните били създали своя Филипопол в равнината. Но макар и охраняван от крепостна стена, античният град не можел да се защитава повече. Жителите му били принудени да изоставят домовете и църквите си, и да потърсят сигурност на трите хълма. Започнало Средновековието - а с него и нова глава в историята на града.
Антични основи на средновековен зид и възрожденски къщи в Стария град на Пловдив
БЕЗСМЪРТНО АНТИЧНО НАСЛЕДСТВО
В хилядолетен град като Пловдив миналото никога не умира и не изчезва напълно. Останките от Филипопол, най-бляскавият град на римска Тракия, продължават да съществуват редом до по-нови строежи и напомнят за античното минало.
В Стария град могъщите останки на антични крепостни стени и днес са основа на средновековен градеж, върху който през ХVIII-ХIХ в. били построени къщи. Съвременните жители и посетители на града гледат концерти в театър от началото на II в., с капацитет от близо 5000 зрители и с великолепна гледка към Тракийската низина и Родопите. Построеният в края на I в. стадион, където 30 000 жители на римски Филипопол можели да гледат спортни състезания, днес е сред основните забележителности на града. Голямата, модернистична сграда на Пощата на централния площад изглежда малка в сравнение с мащабните развалини на римския форум, върху които е построена. Преминаващите през подлез „Археологически“ стъпват по плочите на римска улица, огладени от стъпалата на поколения жители на града векове по-рано. Сградата „Ейрене“ още съхранява великолепна мозайка на тази божествена покровителка на мира. Реставрирана отсечка от дългия 30 км акведукт, захранвал Филипопол с прясна вода от Родопите, се издига над трафика на оживено съвременно шосе. Със своите мозайки Малката базилика е чудесен пример за социализация на археологическото наследство в съвременния град.
Останките от римски Филипопол заемат централно място и в Регионален археологически музей - Пловдив: запленяваща галерия от статуи на местни жители, чиито имена никога няма да научим, релефи на богове, оброчни плочи на отдава забравени божества, мозайки от сгради, чиито собственици отдавна са се превърнали в прах.
