Горен и долен пласт мозайки от северния кораб на Епископската базилика
КАМЪЧЕ ПО КАМЪЧЕ
Мозайките на Епископската базилика са много повече от красиви изображения. Зад всяка птица, розета, меандър стоят артистично майсторство, часове работа и години опит.
Мозайките са правени по техниката opus tessellatum. При нея малки камъчета с различен цвят се подреждат в изображение върху подложка от хоросан. Работата е бавна - за един ден майстор можел да нареди сектор с площ около 0,5 кв.м. За мозайките на Епископската базилика са използвани камъчета в бяло, черно, жълто, охра, червено, няколко нюанса синьо, зелено. Някои от тях, като зеленото, са от полускъпоценни камъни, добивани от Родопите.
Мозайките на Епископската базилика - както и останалите от Филипопол през IV-VI в., са в стилистиката, присъща на Източната Римска империя. Те обаче имат и свои неповторими особености.
Мозайките от първия пласт на базиликата (IV в.) са геометрични. Тези от централния кораб, които са и най-ранните, са монохромни и изобразяват едри геометрични мотиви на „бягаща вълна“ и розети. Мозайките от северния и южния кораб са по-късни и са истинска експлозия от цветове и форми. Сложните им орнаменти създават оптическа илюзия за триизмерност - розети се преплитат с гирлянди, пищни кръстове стоят редом до кръгове, запълнени с различни цветове.
Създадени през V в., мозайките от втория пласт съчетават геометрични орнаменти с отличителния белег на Епископската базилика - птиците. Само върху централния панел в централния кораб има над 100 птици от различни видове. В централно пано на двата странични кораба е изобразена и сцената „Изворът на живота“.
Мозайките от първия пласт в южния кораб са с пъстроцветни и сложни геометрични орнаменти, които създават илюзия за триизмерност
ДА РАЗГАДАЕШ МОЗАЙКА
Пауни и розети, кръстове и меандри, папагали и токачки: мозайките на Епископската базилика са наслада за окото с разнообразието и с ярките си цветове. Но те са много повече. Те са наситени със смисъл.
Геометричните орнаменти от първия пласт свидетелстват за артистичните предизвикателства, пред които е изправено обществото на прехода между езичество и християнство. Новата религия още търси своя художествен език - затова заема от езическото наследство. Така на пода на Епископската базилика се появяват меандри, розети и възли на безкрайността. Сред тях обаче вече присъства и основният символ на християнството - кръстът.
Мозайките от първия пласт са и ценен източник на информация за историята на базиликата. Дарителски надпис в южния кораб определя сградата като епископска и е запазил част от името на духовника, който вероятно е поръчал и финансирал създаването на мозаечния под – “-киан”.
Вторият пласт от мозайките показва, че християнството вече е намерило своя символен език. Десетките птици по пода не са случайни - те олицетворяват райската градина. Пауните имат още по-ярък символизъм - те олицетворяват безсмъртието на душата. Може би затова тъкмо паун - впечатляващ с пищната си, многоцветна опашка - е изобразен пред главния вход на базиликата. Сцените с извора на живота също са наситени със смисъл - фонтанът символизира Исус и идеята, че онзи, който е пил от него, намира вечен живот.
Християнските символи обаче делят пространство с някои от геометричните мотиви на предходната епоха - важно свидетелство за приемственост, съхранено в Епископската базилика.
Птици от втория пласт мозайки в Епископската базилика.
Мозайките от двата пласта са запазени в удивително добро състояние и са напълно автентични
Малката базилика отвори през 2013 г.
Откриване на Малката базилика през 2013 година
МАЛКАТА БАЗИЛИКА
Късноантична църква, която е съхранила интригуващи мозайки и дава ценна информация за римски Филипопол: преди да се захванат с предизвикателството да върнат Епископската базилика обратно към живот, Фондация „Америка за България“ и Община Пловдив успешно изпълниха сходен проект.
През 2010 г. партньорите започнаха археологическо проучване на Малката базилика - църква от V-VI в., разположена край източната крепостна стена на Филипопол. Открита през 1988 г., Малката базилика беше съхранила отлични мозайки и един от най-добре запазените баптистерии (кръщелни) от този период в България. Частично запазен дарителски надпис указваше, че е била построена от признателните филипополци в чест на военачалник, който спасил града от нашествие.
Липсата на финансови средства и на грижа обаче беше обрекла този чудесен свидетел на миналото на забрава и бавно разрушение.
Инициативата на Фондация „Америка за България“, Община Пловдив и Министерство на културата осигури възможност за цялостна консервация и реставрация на мозайките и на останките от Малката базилика, и на нейната среда, която включваше част от крепостна стена, улица, кладенец. При проучването на базиликата на бял свят излязоха наситени със символика раннохристиянски мозайки - като двойка гълъби, символ на Св. Дух, и елен, символ на душата, която се стреми към Бог.
През 2013 г. Малката базилика и прилежащата част от късноантичния град отвори врати. Днес базиликата е оживено място, посещавано не само от любителите на античната история. Тук се провеждат изложби, концерти и дори сватби: отличен пример за успешно интегриране на археологически обект в пространството и живота на един съвременен град.
Някогашната резиденция на заможен жител на Филипопол днес приема посетители
СГРАДА „ЕЙРЕНЕ“
Хората, които минават през подлез „Археологически“ в центъра на Пловдив не само стъпват по отлично запазена римска улица. Те минават и край жилището на заможен римлянин, в което могат да влязат - и да видят една от най-забележителните римски мозайки, запазени в източната част на Балканите.
Елегантна, с лице, съставено от фини камъчета и смалт в бяло, черно, червено, охра, жълто, зелено и циан, богинята на мира Ейрене изглежда свежа, както е изглеждала преди 1600 години за собствениците на това разкошно градско жилище. Живото внушение на красивото лице е постигнато с техниката opus vermiculatum. При нея камъчетата са по-малки от обичайното за класическата техника opus tesselatum, а формата им е неправилна, за да пресъздадат по-точно търсения образ.
Мозайките в тази разкошна градска къща са запазили не само името на богинята, но и на собственика на дома - Дезидерий.
Богатите мозайки в сградата „Ейрене“ заемат площ от 160 кв.м и украсяват четирите представителни помещения в източната част на жилището. Сградата има и перистил (открит двор с покрити колонади), едно от любимите места за прекарване на свободното време за всеки заможен римлянин. Сградата „Ейрене“ заемала цяла инсула (теренът, затворен между четири пресичащи се под прав ъгъл улици) в градската среда и по този начин утвърждавала архитектурно и визуално значимостта на своите собственици.
Сградата „Ейрене“ е построена вероятно през III в., а богатите мозайки са от втората половина на IV и от средата на V в. Резиденцията била изоставена през VI в. Останките й били открити през 1980-те, по време на строежа на подлеза, и през 1995 г. били обявени за недвижимо културно наследство от национално значение. Днес сграда „Ейрене“ е културен център.
